10 ноември 1989 г. слага началото на вълна от митинги у нас

еми аз точно нея година съм бил роден не помня какво е било

Както в София така и в цялата страна след 10 ноември се отприщи голяма гражданска енергия и площадите се изпълниха с хора. За събитията в Бургас, Варна и Пловдив разказват трима души с различни професии и съдби.

На 19 ноември 1989 година в Бургас десетки хиляди се събират на площада за първия демократичен митинг в града. Водещ на митинга е бившият учител Стойчо Кьосев. Изненадващо токът спира и целият площад потъва в мрак. За да продължи митинга, от църквата изваждат захранване за микрофоните на трибуната.

"Целта беше хората да загубят ориентация какво е това, защото дали ще е комунистически, дали ще е демократичен, кой тогава можеше да разбере. Помня, че първият човек, който поведе тогава демонстрацията - Здравко Ангелов, не държа реч, той рецитира своя поема. Спомням си една медицинска сестра - тя пък изкара една тетрадка, на която беше написала с големи букви - Жишев, върни доларите. Всеки, където го стяга обувката", коментира Кьосев.

"Нито един от тези хора не остана в политиката, не се открои много в икономиката или нещо такова. Това бяха всъщност хора с душа", каза още той и допълни: "Какво стана 20 години по-късно? Ами стана ясно, че няма много място за хората с душа".

В Пловдив на всички митинги се откроява 60-годишната Недялка Касабова, която всички наричат баба Недялка митингаджийката.

"Мен ме завари падането на комунизма в Сливенски минерални бани и всички завикаха -Тодор Живков паднал, Тодор Живков паднал. Там всички излязоха - почиващи, военни, милиция. На сутринта хванах влака и се прибрах в Пловдив и започнахме да ходим да агитираме. Навсякъде сме ходили, разберете, във всеки град, село. Агитирахме хората да се гласува, да се премине към демокрация. Стига вече тоя тоталитарен режим - да се усети свободата на българския народ", разказва жената.

"Където и да си - и в Бургас ,и в Плевен, там Зеленогорски като кажеш и викат баба Недялка митингаджийката или баба Недялка СДС-то пристигна", спомня си още тя.

Народът беше в голяма еуфория, денонощно имаше народ, движение по улиците, във всеки град, във всяко село, денонощно се пазеше, като се кажеше митинг, голям митинг ще има, национален както му казвахме - всичко живо рейсове, влакове хващаше, кой каквото намери”, спомня си още жената.

От 34 години Михаил Матеев е артист във варненската опера. Новината за свалянето на Тодор Живков от власт научава преди премиерата на операта „Вълшебната флейта".

"Ние не знаехме как ще тръгнат нещата и по какъв начин ще се развиват и до каква степен те бяха предварително уредени. Така че отначало беше ентусиазъм. Хората, които присъствахме на тези митинги бяхме въодушевени от тази промяна. Провокации нямаше според мен, но провокатори имаше много.Хората различно поглеждаха. Когато боговете отнели всичко на хората оставили им само едно - надеждата. Дано тази надежда да бъде претворена в едно добро дело", каза на свой ред Матеев.