Комедията "Маршрутка" отново на сцената на Сатиричния театър

Комедията на Елин Рахнев "Маршрутка"се завръща в афиша на Сатиричния театър. Постановката на Пламен Масларов, която три години се радва на повишен зрителски интерес, ще направи своя 43-и "курс" на 3 декември от 19.00 ч., съобщиха от трупата.

Постановчикът на шега заявява, че не е режисьор на спектакъла, а обикновен пътник, тръгнал по собствените му думи от "Люлин" (LIulin) 4 и 5 до "Младост" (Mladost) 2 и 4 или от "Монпарнас" - Париж (Montparnasse - Paris) до "Марше О' Пюс" (Пазара на бълхите - Marche aux Puces).

Масларов благодари на актьорите, които участват в тази "пътна далавера", и пожелава на зрителите приятно пътуване с извинението, че "може и да друса и да не е толкова приятно".

В актьорския екип са Диян Мачев, Нона Йотова, Мария Статулова, Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев, Стефан Денолюбов, Богдан Казанджиев. Сценографията и костюмите са на Кольо Карамфилов и Татяна Димова, музикалното оформление - на Мариана Вълканова.

Според Елин Рахнев "пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес.

То няма нищо общо с градския транспорт. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт."

Пламен Масларов припомня, че темата за пътуването в затворено пространство се появява за различните автори и зрители в началото на 20-и век, защото дотогава хората са пътували с коне, с камили, с лодки и пространството по време на придвижването не е било така стеснено.

"Story-то на пътуването от епохата на аргонавтите към днешните дни се променя едва при дилижансите в Северна Америка. Но както при древните, така и при сегашните хора това пространство е наситено с любови, страдания, криминални загадки и т. н. - то носи "духа на времето" по израза на критиците. Духът на "нашето" време, за радост или съжаление, се нарича "маршрутно такси". Ние пак пътуваме, но все по маршрут - не бива да се отклоняваме от него. Можем понякога да слезем, но не и да поискаме нещо повечко от това", че изобщо се движим, отбелязва режисьорът.