Ученици ходят по три километра пеш, за да отидат на училище

Около 60 основни училища останаха затворени на 15 септември тази година. Главната причина е липсата на деца в системата на т.нар. "делегирани бюджети". Според информация на учителските синдикати, всяко закрито училище оставя след себе си поне 15% от децата неграмотни. Причината - повечето от тях не продължават образованието си. С какви трудности трябва да се справят тези, които искат да учат и какво се случва с безработните учители в едно българско село, разказва Иван Георгиев.

В началото на миналия век жителите на балканското село Буново изграждат с доброволен труд и дарения основно училище „Васил Левски". Всяка година двете вековни секвои в двора посрещат жителите на селото в първия учебен ден. И макар че децата от години са малко, никой не е подготвен за случилото на този 15 септември.

"При самото влизане в училищния двор ме посрещнаха родители, разтревожени деца, разплакани", разказва Мая Марковска, която е преподавател в училището в село Буново.

"Директорката ни вика и казва: Децата вече няма да учат тук, затваряме училището и ние останахме като след гръм от ясно небе", признава Иван Маргитов, жител на селото.

"Никой не заслужаваше такава гавра! Аз 26 години работя тук. Какво да дойда на 15-и, да бъда безработна! Къде да отида да си намеря работа", възмущава се преподавателката в училището Ени Маргитова.

Колегите на Ени Маргитова вече имат отговор. Част от тях садят рози в полето край селото и чакат подписа на министъра с който училището в Буново ще остане само в спомените на местните жители.

"Доживях насила да се гонят деца от училище. Дойдоха с раници нагласени - това е. Дават им се отпускни с мотива "По желание на родителите" - нямаше такова нещо", разказва Маргитова.

Макар и не съвсем доброволно, децата са разпределени между училищата в Златица, Челопеч и Пирдоп. Когато учениците от село Буново идват на 15 септември тази година, Основно училище "Васил Левски" ги посреща със затворени врати. Вместо в начало на учебния процес, този 15 септември се превръща в началото на тяхното голямо пътуване.

Жителите в Буново изглежда са приели, че изграденото с доброволен труд училище ще бъде затворено. Никой обаче не може да се примири с липсата на автобус, който да взима и прибира учениците от селото.

"Спират ни долу на разклона, разстоянието до селото е три километра. Понякога, ако няма кой да ни вземе, ако родителите ни са на работа, ходим пеша. Дори и ако е лошо времето - в студ и във вятър, ние ходим три километра".

"Ако не дойде рейсът, отиваме в близкото кафе и чакаме там. Понякога изобщо не идва, понякога идва със закъснение", признава Ива Петровска.

"Това е абсолютна гавра с нашите деца. Вече е наказание да живееш в Буново. В целия район децата пътуват безплатно - нашите деца си плащат. Пътуват в автобуси, пълни катафалки", възмущава се Ени Маргитова.

"Училището в Златица би трябвало да поеме транспорта на децата от Буново. То стана борба за тези деца, като че ли не знам ... пазарна икономика ли, не знам и аз какво стана. За да тръгнат буновските учители да търсят деца, за да тръгнат учителите от Малина да търсят деца - представете си каква държава сме", казва кметът на община Мирково Цветанка Йотина.

Докато учителите чакат министърът да подпише документите, с които училището да бъде закрито окончателно, в община Мирково преговарят с транспортни фирми. Всички се надяват, че ще намерят автобус до Буново, преди снегът да остави децата далеч от класните стаи.