Скандалът с „24 часа” и „Труд” – позицията на Христо Грозев

Скандалът със собствеността на вестниците „24 часа”, „Труд” и „168 часа” предизвика огромен интерес, но и внесе съмнение относно гаранциите за независимост на медиите и тяхното финансиране.

И докато през декември, когато ВАЦ продаде изданията, съдружниците бяха усмихнати и доволни от сделката, от няколко дни те са в обострен конфликт, преминал границите на добрия тон. Екипът на „Тази сутрин” дори получи заплахи в процеса на търсене на всички гледни точки.

Как се стигна до това – обяснението на Христо Грозев – представител на австрийските собственици.

„Единственият анализ, който мога да направя сега, е, че двете страни са имали различни и взаимноизключващи се мотиви за тази сделка”, заяви той. До привличането на сънивеститори се стигнало, защото не можели да покрият необходимата сума.

По думите му неговият мини инвестиционен фонд е инициирал разговора с ВАЦ: „Зад този консорциум от продавачи – там не е само ВАЦ има и проценти на Европейската банка за развитие, не може да продава на когото си поиска. Там има и политически, в положителния смисъл на думата, ограничения, и изисквания на кого може да се продаде. Ние трябваше да ги убедим”.

Христо Грозев каза още, че до момента сделката е финансирана частично – голяма част от парите идват от банка, а остатъкът се финансира от влезлите в конфликт страни. „Ние сме инвестирали голяма част – повече от 30%, от тази част, която не е банково финансиране. Това беше и първоначалната уговорка”, обясни той.

Инвестицията на австрийските партньори е 6 милиона евро, допълни съдружникът. За общата цена на сделката с ВАЦ Грозев предложи следната формула: „От общата цена около две трети е банково финансиране. Така че след като нашата инвестиция трябва да отговаря на около 30-35% от общото, горе-долу може да сметнете”.

Според него сега основният проблем е за самите вестници и тяхната невъзможност сега да работят сякаш нищо не се е случило.

На въпрос дали сам не е сбъркал, като е дал пълномощно на Любомир Павлов, с което му предоставя правото да решава всичко, Грозев отговори така: „Пълномощното е еквивалент на ключ и ти можеш да го дадеш на приятел, когото да помолиш да ти полива цветята. Когато той ти продаде покъщнината с този ключ, това не е правомерно използване на пълномощното”.

По думите му самото пълномощно не дава правото да бъдат продадени активите: „Необходимо предисловие за такова прехвърляне е подписване на протокол на общо събрание, на което 83% са одобрени за прехвърляне на определено лице. Такъв протокол не е подписван. 83% са били прехвърлени на г-н Донев, без да знаем.

Това, за което винаги сме имали съгласие, че в един момент ще стане, е прехвърляне на определено количество дялове на г-н Донев, след като ние се съгласим на това как ще управляваме това дружество.

Цялата причина за това, което стана, е нежеланието на двамата да седнем на масата и да се разберем за това как можем да обезпечим един съвместен контрол, за да няма възможност г-н Павлов сам да командва какво да пишат журналистите. В сегашния устав той има това право, той е абсурден и подписан само от него”.

Позицията на акционерите Любомир Павлов и Огнян Донев е, че техните партньори не са превели пари за вестниците и затова се е наложило да си запишат повече дялове от предвиденото. По думите им Христо Грозев дължал много пари на хора, от които се влияел при вземането на решения за вестниците. Според тях Грозев е искал и смяна на главните редактори.

Той определи твърденията им като „черен ПР” и отрече парични дългове, като заяви, че има документи, които го доказват. Относно назначаването на нови главни редактори, съдружникът обяви, че решението за тях е било взето от Любомир Павлов зад гърба им.

Христо Грозев коментира и обвиненията за участието му в политически проект: „Последните няколко месеца нарастваше напрежението в следствие на няколко индикации, че има нещо странно в мотивациите на г-н Павлов. Политическият елемент на всичко това беше желанието му да играе активна роля в политическия живот.

За мен регистрацията беше в това, че продължение на няколко разговора, които винаги завършваха с един и същ отговор от моя страна, той се опитваше да ме убеди аз да вляза в политиката, което за мен беше смехотворно. От там нататък аз започвам да чувам от трети лица, че е споделяно от г-н Павлов, че аз може би оглавя определен проект. Това за мен беше краят на отношенията”.

Сега предстоят формални и неформални действия срещу останалите съдружници, заяви Грозев. Прокуратурата вече е сезирана, а неформално той разследва кои са фирмите, гарантирали заемите на двамата – Павлов и Донев, в първия етап на финансиране на сделката.